Случаи от практиката
Регресия при деца
Страх от калинки, Г. на 5г.,
Детето изпитва панически страх от калинки от около 4-5 месеца. В регресия се връща на първия път, когато е почувствал този страх. Оказва се в пакра с родителите си, кара колело. Спира с колелото до един храст и завърта главата си настрани към храста. Едва на сантиметри пред очите му се оказва листо от храста, на което се движи калинка. Поради непосредстваната близост до очите, детето възприема калинката като огромна, многократно по-голяма от самия него и стига до заключението, че тя ще го изяде. В сесията се отработва ситуацията и ирационалното възприятие на калинката от детето се премахва. Още след първата сесия страхът от калинки изчезва и детето играе с тях.
Регресия при деца
Страх от топка, Н. на 7г.,
Детето тренира спорт с топка, но изпитва страх, когато тя идва към него и той трябва да я хване с ръце. Страхът е все едно ще умре. В регресия се връща на 3-годишна възраст. Скача на батут. Родителите отсъстват, той е с дядо си. Пада от батута и си чупи ръката. Пътуват с дядо си към болницата. То си мисли, че е изоставено и ще умре. Чувството на страха по време на пътя детето припознава в страха, когато очаква топката към ръцете си - все едно топката ще му счупи ръцете, чувства се сам и безсилен, чувства, че ще умре. В терапевтичната работа са разграничени двете ситуации една от друга. Детето осмисля ирационалното твърдение на 3-годишното дете, че ще умре. В края на сесията детето декларира, че се чувства смел и не се страхува вече от топката. Към момента продължава да тренира успешно.
Регресия при деца
Отказ от хоби, В. на 7г.,
Детето с желание се записва да тренира спорт. След няколко посещения то рязко отказва да ходи на тренировки. Не може да обясни причината за рязката промяна - спортът все още му харесва. В регресия се връща на една от първите си тренировки. С другите деца са наредени в редица и правят зададени им от треньора упражнения. Той е концентриран в изпълнението и само чува гласа на треньора, който прави забележка за грашки на друго дете. Спомяйки си това, В. рязко се променя. При подаване на инструкция, В. се връща на 4-годишна възраст в дома си. Надраскал е вратата с флумастер и баща му е много ядосан. Кара му се и го наказва. Майка му е там и също го нахоква. Детето се чувства много нещастно и решава, че вече няма да прави грешки - непосилна задача за едно дете :) (и за възрастен). Започва да избягва дейности с предизвикателства, каквато се явява и спортът. В края на сесията детето освобождава 4-годишното си копие от тежестта на решението и му помага с разбирането, че надрасканата врата от малкия е приемлива ситуация за възрастта му. Разбира реакциите на родителите си, без да ги оправдава. В терапията доверието между родителите и детето е възстановено. В обратна връзка родителите споделят голяма промяна в детето - по свободно в действията и в общуването.
Регресия при възрастни
Страх от самота и изоставяне, М. на 46г.,
М. преминава през трудности в отношенията с дългогодишния си партньор. Когато обмисля вариант за раздяла, изпада в дълбока тъга и страх от самота. В сесията М. влиза в момента на своето раждане. Раждането е тежко, бебето се ражда по-рано и бива отделено от майката в друго болнично крило в кувьоз. Майката не я допускат до бебето. М. преминава през времето, което прекарва в самота в ковьоза и разпознава страхът, че е изоставена и чувствата си от настоящето. В терапевтична работа бебето е приобщено към възрастния, ситуацията е преживяна и от дистанция, за осмисляне на обстоятелствата. В края на работата ни М. се чувства спокойна и пълноценна. При следваща среща разказва за един нов поглед върху живота и за промяна в чувствата си и поведението си. Декларира, че вече не чувства страх от самота и изоставяне.
